ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛЯ

В търсене на идентичността си човек има потребност да съхрани и организира миналото на рода си с неговата исто-рия, традиция, език, и културно наследство в нещо цялостно.

Историята, митологията, езикът, творчеството, светогле-дът, цялото това многообразие от изяви на рода е съхранено в едно пространство на идентичност на личността. И само в това пространство могат да се проследят връзките и общите житейски значения, личността да се схване като цяло в нейния континиум от минало, настояще и бъдеще. Човек трябва да интегрира своето минало, за да твори в настоящето и да изгражда своята успешна визия за бъдещето - онзи взор, отправен далеч напред през вековете, от дедите си към своите внуци.

Това е моето начало за предговор на книгата, която ти, Читателю, държиш в ръцете си. Тя представлява необичаен сборник – съчетание от високохудожествен роман и две научни студии.

Най-напред за романа. Защо е толкова успешен?

Това, което най-силно се улавя при четенето на романа, е уникалният повествувателен похват на автора. Обикновено авторът е разказвач на историята на литературната творба. Чрез героите си той се опитва да изясни своята гледна точка и да я предожи на читателя. Добре, но добрият читател е претенциозен. Той търси нещо от себе си, нещо от своя живот в творбата и когато не ги намира, затваря книгата, без тя да го е докоснала.

С романа на Кънчо Кожухаров не става така. В него той редува три гледни точки: първата гледна точка е на основния разказвач, животоописателя на Кана – Барсех, неговия втори син. Той води разказа, като се опитва да бъде обективен, въпреки че като един от претендентите за престола е не просто наблюдател и разказвач, а и активен участник.

Но на писателя не му е достатъчна една гледна точка. Той вкарва и тази на главния си герой, на умиращия Кан. А извървявайки “безкрайно много пътища”, в търсене на истината, авторът ненатрапчиво и меко вкарва и трета гледна точка – своята, авторова гледна точка.

Това му позволява перфектно да регулира емоциите, темпото и ритъма на романа и плавно да сменя темите, така че читателят просто не може да остави книгата.

Втората съставка на успеха е свързана с грижовното отношение на автора към неговите герои. Той не се задоволява с това да им даде някакво име и куп съчинени или несъществени “отличителни” черти, без да си изясни истинския им характер, наклонности и стремежи. Такива фрагментарни и непълнокръвни герои почти винаги затлачват фабулата с произволни и немотивирани действия и непоследователен и празен, мъчителен и неконструктивен диалог, който вместо да тласне енергично действието се превръща в негова спирачка.

Героите на Кънчо Кожухаров са реални, живи и верни на характера си. Те са от онези герои, на които бихме искали да приличаме и от чиито действия и мъдрост черпим сила. Затова откриваме силата и последователността в техните действия идеи и мисли.

Авторът не ги превръща в рупори на своите идеи и намерения, а води активен диалог с тях, като им позволява да присъстват с цялото си великолепие или падение. Не ги насилва да правят неща, които не са присъщи на характера им. Той е умел слушател на историите им и честно им оставя възможност да действат свободно, да се изявяват и при това да израстнат.

Ефектът от този подход е двояк. Първо, така читателят също може свободно и открито да влиза в диалог с героите. А общувайки с тях, да общува и с автора. И второ, героите са живи, плътни, цялостни, силни характери, което има особено значение в едно недоброжелателно към нашето национално самочувствие време.

В процеса на тяхното израстване и разкриване се очертават реални и цялостни личности. Откриваме съзидателните и разрушителните тенденции в поведението им, думите им, в резултатите от тяхната дейност. Всяка дума, всяко действие и цялостно поведение е оправдано в перфектното извеждане на личността.

Всеки диалог е смислен, цялостен, завършен, защото авторът не търси инсайт за себе си, а чрез героите води читателя към инсайт за самия него. Защото това са героите, от които се учим, героите, от чиито живот черпим житейска мъдрост, героите, с които се идентифицираме и които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи.

Това не е учудващо, защото авторът е постигнал съвършен текст, изпълнен с действена енергийност, патос, символика и инсайти. Хармонията е постигната от правилното композиране, поетичност на разказа, компетентност и умението на автора да комуникира и с героите си, и с читателя отвъд думите и отвъд времето. Езикът е чист, кристален, топъл, приказен.

Словото – третият компонент на успеха - придобива реалност и истинност в изразяването на живота, знанието и личността на героите. Както споделя в Интернет един от феновете, “... всичко това поднесено със страхотно четивен стил, ненатрапчива информираност и добре заплетена мистерия (на едно място има и малко сексJ), което ви предлага предизвикателство далеч по опасно и коварно по замисъл от някаква си фалшива Матришка Реалност – Истинска такава...”

Посланията, които Кънчо Кожухаров ни изпраща, са разбираеми и близки, защото са истински и ненатрапчиви. В пътуванията си из историческите източници на едно минало авторът е успял да улови духовността и битието на древния българин и да го изрази в словото. Да долови, разбере и пренесе през вековете една историческа действителност, в която съвременният човек може да се потопи без предразсъдъци и страхове и – което е по-важно - да открие нейното присъствие и в днешния ден.

Цялостният резултат от съчетаването на тези три компонента е невероятното усещане за достоверност и реалистичност. Читателят е уверен, че събитията са се случили точно така, каквито той ги е преживял в историята на романа.

Поради съвършеното владеене на писателските техники, дълбокото познаване на човешката психика, вроденото умение на разказвач – авторът е трето поколение писатели и журналисти, – интелектуалната си честност и чувство за отговорност той не натрапва внушения на своите читатели, а внимателно да ги води към прозрения, които те правят сами. Кара ги да се почувстват уютно в едно духовно българско пространство - открил го за себе си, сега го споделя с тях.

Историческата компететност на автора, с каквато малко писатели биха могли да се похвалят, е вплетена в една истинска човешка история - тази на Кана, историята на един държавник, политик и вожд на своя народ.

Заради тази компетентост и честността, с която авторът подхожда към романа си и героите, писатели и почитатели на различни литературни жанрове го припознават като свой. “Последният лов на Кана” стана повод за приемането на автора в Съюза на българските писатели и Международната асоциация на писателите криминалисти и за организирането на първата академична интердисциплинарна конференция “Корени на българската цивилизация”, а в добавка получи награда за най-добра фантастична книга на годината. Не се съмнявам, че ако авторите на психологични романи имаха своя асоциация, Кънчо Кожухаров щеше да бъде добре дошъл и там.

Ще завърша с няколко думи за двете исторически студии, които съставляват важна част от този сборник. В тях Кънчо Кожухаров разкрива изключителни анализаторски способности и вещина на търсач. Енциклопедичните знания и владеенето на всички комуникативни нива на писменото слово му позволяват да изведе обща концепция за мисията и ролята на националната история. И както и в романа да покаже, че “Всеки, който пише, е войн.” Че чувството за отговорност и национална принадлежност представлява неотделима част от характеристиката на истинския талант.

Завиждам ви, че за пръв път ще четете тази книга.

Д-р Ангелина Давидкова