БЛАЖЕНИ РАЗВЕДЕНИТЕ,

ЗАЩОТО ИМАТ ОЩЕ ЕДИН ШАНС
Статия от в-к "Труд" 2004 г.

Д-р АНГЕЛИНА ДАВИДКОВА

психиатър-психотерапевт

Блаженството

Най-първият ден. Ослепително бялата рокля, празнично украсеният олтар, обещанието – “докато смъртта ни раздели”, множеството хора с новите пъстри дрехи на всичкия колоритен порив на една толкова дълго мечтана мечта.

Така изглежда най-първият ден. А след това... Красотата на приказката е в това, че свършва до олтара.

Той и тя идват от две различни семейства с тъй несъвместими навици и традиции в изграждането на домакинството, начина на живот и общуването.

Различията са толкова много – предпочитаните забавления, любимите неща, ястия, дрехите, прическите, външният вид, кой как се храни, как общува. А бремето на домакинството и отговорността за грижата трудно се разпределят справедливо. И в “малкото семейно гнездо” се отваря огромната бездна на проблемите и конфликтите. Ако мъжът и жената не се научат бързо да ги споделят и преодоляват, се стига до най-нежеланата и най-трудна крачка – развода.

Когато двама имат житейската зрялост и компетентност бракът отваря пред тях нови възможности за професионални и лични изяви. Новите отговорности са приети и разпределени справедливо. В семейството се изгражда дух на доверие, съгласие, взаимни компромиси, то укрепва и се превръща в любимо място за отдих и забавления.

Разводът

Такива семейства обаче се срещат все по-рядко. Единият (по-често съпругата) смята, че е получил не свидетелство за брак, а нотариален акт за собственост и вместо да продължи да ухажва и флиртува с партньора си, започва да го смята за свое неотменно притежание. Към единствената дотогава роля – на любовниците, се прибавят множество не тъй желани семейни роли. Повечето от брачните двойки преживяват домакинството, майчинството, съпружеството като неприятни ограничения.

Понякога разводът започва преди брака - единият е бил принуден да се ожени. Започват конфликтите, подозрението и скандалите. Домът се превръща в бойно поле, в което се водят денонощни битки, а двамата съпрузи си лягат дори в леглото с бойните доспехи.

Кой ще спре всичко това? Близки и роднини съветват ту едната, ту другата страна, и войната се превръща във война на Монтеки и Капулети. Но драмата тече не в стила на Шекспир, а в нашето съвременно общество, и затова свършва в съда.

Вместо радостта от обичта и принадлежанието на двамата млади, в съдебната зала се сипят хули, унизителни обиди. Дълбокото недоверие и подозрителност осакатяват настоящето, а обикновено отравят и бъдещето. Болката от загубата, носталгията по все още останалата, но вече изтляваща обич към другия, почудата и неразбирането как се стигна до тук, страхът от неизвестното, невъзможността отново да пренастроим живота си ни кара настървено да се борим с довчера обичания от нас човек. Макар да е тежък и неудовлетворителен, това е единственият начин на живот, който познаваме. Затова всяка промяна в нашия житейски статут ни хвърля в паника.

Шансът

Ако човек не е успял да организира добре брака си и той се е превърнал в тежко и непосилно бреме, разводът е шанс. Шанс да осъзнаем досегашния си житейски опит и да се възползваме от него. За пръв път се отваря пространство за размисъл – кои сме, какво искаме да постигнем в живота, как да го направим, с кого бихме искали да продължим напред.

Макар че е много плашеща, идеята да променим част от светогледа си и да повишим способността си да се справяме с житейските трудности, е и многообещаваща. Тя е шанс, който е отворен към бъдещето, и възможност да се сбогуваме с неприятното минало. Тя ни подтиква да започнем да се утвърждаваме като личности.

Не е нужно да изминаваме трудния път на осъзнаването и интегрирането сами. Ако потърсим помощта на специално подготвени професионалисти в областта на психологичното консултиране и психотерапия, ще получим по-лесно и по-бързо отговор на голяма част от въпросите, които ни вълнуват и разстройват.

И така ще превърнем бремето на едно тежко минало в шанс за по-добро бъдеще.