ТРЕВОЖНОСТТА КАТО ФЕНОМЕН

Тревожността е дифузно, много неприятно, често смутно, неясно усещане за нещо, съпровождащо се от няколко телесни усещания, емоционални, поведенски и познавателни преживявания.
 Тревожността е интелектуализиран страх; състояние изпълнено с неспокойствие, несигурност; очакване на определена опасност, пред която човек стои безпомощен.
Човек се чувства тревожен за своето социално положение, за спо-собността си да отговаря на все по-високите житейски изисквания; поради опасението че не може да поеме отговорностите си във все по-сложните човешки взаимоотношения и понякога, стига до невъзможност да приспособи поведението си в разнообразието на обществената сцена.

СИМПТОМИ НА ТРЕВОЖНОСТ

*ТЕЛЕСНИ - болки в гърдите и сърцебиене; студени, лепкави длани и парастезии; изпотяване, замаяност; двигателно неспоко-йство; гадене; често уриниране; топли и студени вълни; мускулни болки; лесна уморяемост и отпадналост; буци в гърлото; непоседливост.

* ЕМОЦИОНАЛНИ - страх; напрегнатост; раздразнителност; безпомощност; безнадежност; самота; свръхвъзбуденост; променливо настроение; стряскане.

* ПОВЕДЕНСКИ - лоша мотивация; свръхконтрол; избягване задачи с решаване на проблеми; неуредност; оттегляне от прия-телството, хобитата и удоволствията; загуба на интереси; отказ от живота; затваряне вкъщи; занемаряване на външния вид, семейните и професионални задължения.

* КОГНИТИВНИ (ПОЗНАВАТЕЛНИ) - негативна себеоценка; самообвинения; песимизъм; живеене в миналото.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ

  Преди всичко се обърнете към близките си и ги попитайте как те ви виждат през последните седмици. Ако ви кажат, че напоследък нещата с вас не са добре, че с вас се общува трудно, че често пъти сте в конфликт с тях, че сте по-муден, нерешителен, мрачен, разкажете им за затрудненията, които имате. Подкрепата на близките е важна за справяне с тревожността. Ако това не помогне, добре е да потърсите помощ от психотерапевт или лекар-психиатър.

ЛЕЧИМО ЛИ Е ТРЕВОЖНОТО РАЗСТРОЙСТВО?
През последните десетилетия психиатричната наука и практика постигна значителни успехи в лечението на тревожното разстрой-ство и днес разполагаме с голям брой медикаменти за повлияване на това страдание. За постигане на значима и стабилна ефективност от лечението с прилагане на антидепресанти са необходими три-четири седмици. А за цялостния курс на лечение, като се има превид хроничния ход на страданието е необходимо лечението да продължи около 12-18 месеца непрекъснато, като заедно с това се провежда и психотерапия.

Прекратяването на лечението носи риск от възникване на различ-ни усложнения, като повишаване четотота на пристъпите и пов-таряне на болестта, риск от самоубийство и значителна заболе-ваемост.
Като цяло пациентите тряба да бъдат лекувани минимум 18 месеца с медикаменти, които назначава психиатърът.

 ПСИХОТЕРАПИЯТА Е СПЕЦИАЛНА СРЕЩА МЕЖДУ КЛИЕНТ И ПСИХОТЕРАПЕВТ, КОИТО ИМАТ ЕДНА ОБЩА ЦЕЛ - ОЗДРАВЯВАНЕТО
  ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ

* изслушва внимателно и не омаловажава страданията на клиента

* не разубеждава клиента, че той не изпитва каквито и да било чувства и не прави оценяващи коментарии за тях

* е загрижен за клиента и се интересува искрено от неговата история и състояние

* оказва подкрепа и е честен когато има затруднения с клиента и ги съобщава честно като продължава работата си с него в екип

* не е лицемер и не е изкуствено приветлив, весел - той знае, че състоянието на клиента е временно и че с общи усилия клиен-тът ще се справи с проблемите си

* знае кога да започне и кога да се отдръпне от клиента

* знае, че късите разговори са по-ефективни от дългото говорене

* терапевтът изслушва и по-малко приказва.   ВНИМАНИЕ: ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО НЕ СЕ ЛЕКУВАТ ОТ НЕВРОЛОЗИТЕ. НЕПРАВИЛНОТО ЛЕКУВАНЕ САМО ЗАБАВЯ ЛЕЧЕБНИЯ ПРОЦЕС И ЗАБОЛЯВАНЕТО МОЖЕ ДА ОСТАНЕ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ.