Това е наръчник за повишаване на знанията и уменията в профилактиката на самоубийствата. Той спомага за изграждане на позитивна нагласа и мотивираност за разкриване на предвестниците и за овладяването на евентуално самоубийствено поведение, като му придава човешки измерения. За самоубийството трябва да се говори свободно, като възможен завършек от напрежение на проблеми и неразкрити, иначе лесно преодолими, кризисни ситуации.

Истинското предпазване започва с готовността да се разговаря за чувствата, мислите и трудните житейски ситуации.      

Кризата, и психичното заболяване са състояния с преходно естество и са  лечими. Затова е необхо-дим разговор за критичната ситуация или критичното състояние преди да се извърши самоубийство.

Самоубийствените  действия са много редки в ежедневието, но опасността от това не е като болест,  която околните могат да разпознаят,  защото тя се формира,  без да разберат останалите.

Затова трябва  да се говори за чувствата и мислите  на пациентите, за трудните житейски събития.

Целта е житейските кризи да се разрешават не със самоубийствени действия, а по друг начин.                                                                       

Смята се,  че част от самоубийствените опити са един вид изнудване и не бива да се възнаграждават от лекаря с вдигане на много шум.

Тези опити са преди всичко импулсивни действия, извършвани в състояние на напрежение, отчаяние, като реакция от неразрешим вътрешен или външен конфликт, от проблеми във взаимоотношенията с хората. Обиди, които засегнатият не може да понесе и се чувства безпомощен и безсилен.

Те са неосъзнати мотиви, като по този начин се избягват болезнените емоционални усещания.

Когато чевек възнамерява да извърши само-убийство, той  дава сигнали за това. Трябва да се обърне внимание на следните фактори.

·        Житейска ситуация

·         

- наличие на самоубийство в семейството;

- прояви на насилие в семейството;

- сексуална или физическа злоупотреба;

- смърт на близък приятел и член на семейството;

- развод или разделяне, край на връзка.

·        Сигнали в поведението

·         

- дълго продължаваща тъга;

- агресивно поведение;

- нарушаване на закона;

- импулсивност;

- писане за смърт и самоубийство;

- екстремно поведение;

- предишни опити за самоубийство.

·        Промени във физическото състояние

·         

- флипса на енергия;

- разстройство на съня;

- загуба на апетит;

внезапно отслабване или напълняване;

промяна на сексуалните интереси.

·        Мисли и емоции

·         

- мисли за самоубийство;

самота, липса на подкрепа от семейството и приятели;

- отхвърленост;

- дълбока тъга или вина;

- тревожност и стрес;

безпомощност

СУИЦИДНИЯТ РИСК

РАЗПОЗНАВАНЕ

1. Част от всеки разговор с пациента е и въпросът за житейските кризи, семейни и училищни проблеми както и за само-убийствените мисли и опити.

2. Търсенето на суцидни мисли е важно при

- житейски кризисни ситуации;

- психични разстройства;

-         депресивна симтоматика;

-         алкохол и наркотици;

ПРЕЦЕНКА НА СУИЦИДНИЯ РИСК

1. Клинични белези

- депресивен синдром;

- тревожност, житейски проблеми;

- алкохол и наркотици;

-         тежка телесна болест;

-          

2. Безизходица и безнадежност

3. Социални характеристики

- мъжки пол;

- възраст над 45 години;

- неработоспособност, пенсионира-не, липса на работа, раздяла, развод, смърт;

ПЕТТЕ СТЪПАЛА НА ПОМОЩ

1.Психологична помощ от психотерапевт

2. Медикаментозно лечение

3. Работа с помощници и близки;

4. Включване на психиатър;

5. Болнично лечение ако се налага

Лекарят трябва да се чувства свободен и компетентен да говори с пациента си за емоционалните му проблеми и самоубийствените мисли.